Самоубийството е старо колкото човечеството.
Вплетено е във фолклора, в митовете, в легендите и преданията, във всички изкуства. Невидимият му отпечатък е навсякъде около нас. В различните времена самоубийството е имало специфични форми и значения, вписвано е в различни дисциплинарни рамки, а в новите времена е и значим статистически показател за здравето на населението.
В България усилията за изследване и концептуализиране на този феномен са по-скоро частични, а доколкото са правени, са оставали свързани с тесния си социално-исторически контекст. Монографията „Самоубийствата в България. Исторически контекст. Актуални проблеми“ е сред първите опити да бъдат удържани в цялостна перспектива историческият път и спецификите на локалните изследвания.
Предложена е теоретична рефлексия върху някои особености на прилаганите подходи, както и анализ на актуални данни, които могат да бъдат полезни при изработването на програми за превенция и подкрепа. Едно от посланията е, че за този проблем трябва да се говори, като думите е необходимо да се подбират внимателно. Primum non tacere (Преди всичко да не се мълчи).
Владимир Наков е психиатър, доктор по социална медицина, член на секцията по суицидология на Европейската психиатрична асоциация и координатор за България.
Самоубийствата в България“ – среща с автора
С проф. Христо Хинков и д-р. Владимир Наков говорим за последната книга на д-р. Наков „Самоубийствата в България“.
